Honda Integra Type-R

Извинявам се, но думите „олекотено“, „първично“ и „хардкор“ - няма как да бъдат изключени от описанието на колата, в която се намирам в момента. Защото запознанството на мнозина от нас с тези понятия, обвити в съвременен автомобил, се е случило именно с Honda Integra Type R, а не в някоя фурия без врати и покрив. Дори изборът на цветове е бил ограничен; черно, червено или бяло, сякаш една по-широка гама бои е щяла да натежи и да повлияе на острото като макетно ножче управление на колата. Integra Type R изглежда сериозна: стегната и някак си зла, тя не иска да слуша глупости, а просто да минеш с разумен маниер покрай целеустремения й нос и да скочиш в нея.

Тази кола не е просто продукт на маркетингово упражнение по събличане за задоволяване самохвалните нужди на младите глави. Автомобилът наистина е олекотен, подобаващо, сериозно. Предното стъкло е по-тънко, махнат е капакът на резервната гума, както и голяма част от шумоизолацията. Което значи, че макар и само с 1,8-литра и 4-цилиндъра, моторът заявява силно своето присъствие още със завъртането на ключа.

Дрезгав, дори и при свободен ход, двигателят продължава нагоре по оборотната скала с устремен хъс. Умната променлива актуация на клапаните означава, че пикът на мощността идва на самия връх, чак при 8000 об/мин, преди да дойдат финалните 9000. Тогава VTEC-ът избълва 190 к.с., който са супер осезаеми при кола, тежаща 1100 кг. Ускорението от място до 100 км/ч трае под 7 сек и Integra R продължава до напълно постижимите и задоволителни 230 км/ч.

Този малък двигател обаче е повече от специален. Всмукателните отвори са полирани на ръка, така че Honda са смогвали с производството на едва 25 коли за ден. Така че трябва да се съгласите, че това нещо тук си е направо бижу.

Да, предаването е предно, но това в никакъв случай не отнема от удоволствието. Шасито е прекрасно кораво, а диференциалът с ограничено приплъзване осигурява онзи готин маниер на презавиване при връщане на газта, дори и при мъпет като мен.

Чувствах се като истински карач в това нещо, така че сме сигурни, че Integra може да ласкае. Всяка една брутална провокация на изнасяне на задницата награждава със солидно задоволство, сякаш тази кола е направена специално с тази мисия, да награждава. Стига да я карате със сериозни намерения и за предпочитане не по паркингите на затворените супермаркети, тя с удоволствие ще ви позволи да получите това задоволство и ще направи всичко, за да отговори на командите ви с кристална бистрота.

Чувства се олекотена, специална, фокусирана и толкова сериозна, колкото изглежда и на хартия, което е добре, защото при излизането си през 1998 г. тази кола далеч не е била евтина.

С цената й от над 20 хил. паунда (над 45 хил. лв.), купувачите е трябвало да прегледат дългия списък с алтернативи доста внимателно, преди да се спрат на тази Honda, с нейния скромен, пестящ тегло спойлер и купе почти стерилно откъм фукнярски мускули.

Тази кола е била за преследвачите ентусиазмът в неговата най-чиста форма. Скъпичка за младите гъзари, определено, което значи, че макар и всеки екземпляр да е бил настъпван до дупка, то поне карачът му е правел това без червена кърпа, вързана пред носа си.

А и като цяло, предполагам, хотхеч концепцията на Integra R я прави практична и за всекидневно каране. Така че тя е разумен избор, точно такъв, какъвто е бил и преди 15 г.